Published August 7th, 2008
in анти браво, ежедневие and общи.
много добър материал на Верджи за изоставените деца:
“Свикнали сме постоянно да чуваме словосъчетанията: бившата ми работа, бившата ми жена, бившето ми гадже, бившата ми кола, бившето ми жилище… и като че ли всичко, което е останало в миналото и не го виждаме постоянно пред очите си минава в графа – бивше.
За съжаление и покруса и собствените деца на много хора в България минават в графа – бивши деца. Най-страшното е, когато минават в графа бивши, още дори преди да са ги видели как отварят очички, как се усмихват и как протягат ръчички за прегръдка. Все едно това са някакви некачествени дрехи, които по погрешка сме взели и тяхната съдба повече не ни интересува. Оставяме ги до някое кошче за боклук, ако някой смята, че могат да му свършат работа да ги вземе – негова си работа, на нас не ни трябват. Побиват тръпки, когато четем в пресата, че дори се брои за хуманно, ако са оставили новороденото дете до кофата за боклук, а не вътре в нея. Защото явно загрижеността ни към опазването на живота и уважението ни към собствените гени е по-малка, отколкото към старите непотребни вещи. Някои с лека ръка забравят за съществуванието на децата си и дори забравят да ги нарекат бивши.
Просто с едно питие изличават от съзнанието си спомена за неволната грешка, която са сътворили и продължават все едно нищо не се е случило.” /пълният текст - тук/
ето отново линк към нашия филм против изоставянето на деца в домове “Целувка за лека нощ”
Published August 6th, 2008
in визия, никакви, линкове and общи.
моите две фаворитки в конкурса за двойничка на Мадона


всички участници - тук
Published August 6th, 2008
in човеци, бис and линкове.
Райна днес много ме изненада, приятно - от около месец списва свой блог - Rayn@’a Spot
решила е да пише за свободно време, пътувания и впечатления, на английски и се забавлява да го прави, както се вижда от постовете
браво! поздравления! успех!
Published August 5th, 2008
in никакви, лични and музика.
понякога съм толкова в 60-те
с коса до колене
в бяла рокля до глезен
бера маргаритки
сред безкрайни поля
пея за мира по света
и любовта между хората
после се целувам с всички
докато слънцето грее
след падналия летен дъждец
и многоцветната дъга

When I was young, it seemed that life was so wonderful,
A miracle, oh it was beautiful, magical.
And all the birds in the trees, well theyd be singing so happily,
Joyfully, playfully watching me.
But then they send me away to teach me how to be sensible,
Logical, responsible, practical.
And they showed me a world where I could be so dependable,
Clinical, intellectual, cynical.
<Supertramp - The Logical Song>
<Beatles - Black Bird>
<John Lennon - Free as a Bird>
<Hair - Let the Sunshine>
Published August 4th, 2008
in човеци and книги.
имам късмет, защото сред хората, които познавам има невероятно интересни, интелигентни и колоритни личности. един от тях считам за малкото истински разбирачи на уеб у нас - основното лице, виновно за голяма част от думичките на български (и не само) в електронната поща и abv.bg - Константин Павлов - Комитата, както знаете - и виден блогър
може би малцина днес си спомнят “Бригадата на Гювеча” или “Словото”, но Комитата бе сред най-активните членове на тези първи родни онлайн общности
много хиперлативи насъбрах само в няколко реда, но съвсем заслужено
последното браво за Коцето е за смелостта му да издаде Алекс Букарски на български с неговите “Люде, на които не им се отваря парашутът” - много се изписа в блогосферата за книгата и няма да пиша повече за нея, просто слагам линк към интервюто с Коцето за това как се издават книги у нас
Published August 4th, 2008
in hmmm, места, книги, спомени, лични and общи.
натъжих се - Солженицин е починал.
в последните класове на гимназията и цялото студентство четях много. всякакви книги. много - на руски (тогава нямаше почти никакъв достъп до нови книги на други езици)
“Архипелаг Гулаг” излизаше в едно месечно списание, всеки месец - по малко. плачех, когато го четях - по цели нощи. разменяхме си броеве с моите приятели. после дълго го обсъждахме. бях потресена. и жадна да науча още. има нещо мазохистично в това да четеш за човешката мъка и човежшата жестокост.
хиляди човешки съдби. Сибир. пустош, зима, релси, глад, смърт. една друга история, съвсем различна от тази в учебниците. истинска история, от която боли.
по-късно дойдоха Пастернак, Булгаков. после и Тарковски.
не знам дали днес тази история има нужда да бъде прочетена отново. може би за днешните младежи времето на Хитлер и времето на Сталин грубо казано ще се припокриват, ще остава само привкуса от насилие над огромни маси от хора. дали пък не забравихме твърде бързо всичко? че Бъзлуджа събира толкова “младежи” … а каменната кариера в Скравена, на която са оставили живота си не малко български жени и то в съвсем близката ни история - се вижда от далеч, но не навява спомени.
Published August 4th, 2008
in бис, е-маркетинг and линкове.
след ПИБ, които стартираха успешно блога си в средата на май наскоро и Белла България пуснаха свой корпоративен блог и заслужават похвала - браво!
Published August 2nd, 2008
in никакви and общи.
нищо, че заглавието го предполага постът няма да е философски, а чисто фактологичен; няма да има нищо общо и със Сенкевич, макар романът му наистина да ми харесва
НСИ, които любезно ползват RSS и така научаваме бързичко, публикуват данни за това къде пътуват българите
от многото цифрички правят впечатление няколко:
- най-малко българите пътуват за Люксембург - 135 и Япония - едва 241 за първите шест месеца на годината, може би защото тези две дестинации са доста скъпи (?)
- най-много - за Гърция - повече от 850 000 души (около 600 000 от тях - по работа), след което - Турция - 573 000 (основно на почивка), следват Румъния, Германия, Италия и Испания
- служебните пътувания са почти толкова, колкото туризма и на гости взети заедно, т.е. хората вече пътуват доста не само по работа
- ръстът в процент спрямо 2007 същото време е 142.3
Published July 31st, 2008
in покани, бис, спомени and лични.
няма по-голямо благо от кърменето
майчинството е благословия
поне така мисля аз
в подкрепа на кърмещата майка в началото на световната седмица на кърменето (1-7 август) Бу и приятелки създадоха един невероятно нежен клип
а аз реших да сложа снимки от този много личен момент, да споделя емоциите си и да кажа - майки, кърмете децата си, не си / им отнемайте тези съкровени моменти!
това е моят син, на снимката на около два месеца, годината е 2001-ва, кърмих го до 7-мия месец

това сме с моята дъщеря, с нея вече не ми пукаше и я кърмех къде ли не и това се отразяваше прекрасно и на двете ни - на снимката е на около 4 месеца, май 2006-та, на разходка с корабче около Барселона

Последни коментари